и съм просто ничия
и нямам очи
и дъх,който да топли сънища
и история нямам
безкрайно заплетена да ти къса нервите
не мисля по заповед
нито си затварям устата
нито пък имам някакви претенции към бъдещето
нямам заключения 
нито мога да си вадя изводи
не съществувам там където ме искаш
неизказано тъмна съм
пропаст,дето се хвърлят думите
нямам ръце да прегръщам мечти
нито мога да чувам закъснелите викове
на заминаващите птици
не съм отговор нито въпрос
не виждам надежди в безкрайното чакане
не си контролирам гнева
нито съм някаква  черна котка
дето не си знае мястото
просто
ничия съм
нямам биография и личен номер
нито цъфнали рози на двора...
не
само смъртта ми е единствена-седи зад дясното рамо
и се усмихва

я в очите...тя ще си тръгне и усмихнати розите на двора ще разцъфнат от нищото!

право в очите...

смъртта служи само за апликации.
как само си се развършяла с тия редове.
със слънчева коса.
и се усмихваШ

дето си викат децата по форумите-къртиш мивки!
И аз имам само my death :)
Дано наистина да си постигнала всичко онова, за което тук говориш, това означава само едно нещо-Път със сърце!

по него стъпвам...със сърцето си:)