знам всички последици

на премълчаните думи

ангина задух

сърдечни пристъпи на забравяне

остави ме да говоря до свършване

до смърт

няма много нюанси на синьото

смесено със зелено или бяло

океан или водка кюрасао

както го предпочиташ

изключи ме от списъка с чакащи

не очаквай да мълча

когато казваш искам те

знам колко невъзможни са срещите

и всички нестандартни отклонения сън

нямат свършване думите

повярвай ми

мога да говоря до припадък

или да мълча като куче

по хълма има остри камъни където да стъпваш бос

когато търсиш знак

указващ правилната посока

между преди и после

ти само постой да ми видиш очите

когато гледам на запад

и стискам последния шанс

за класиране в отвъдното

на края на света ще съм тази

която ти дава непремълчани истини

ако това искаш

другото е само въпрос на усещане

е въпрос на усещане :)

добри възприятия

Това беше едно от най-красивите неща, които прочетох днес!!
Поздравявам те за смелостта, с която пишеш и за изкреността във всяка една твоя дума.
Усетих последния шанс стиснат в ръцете ти!

i feel......;)

един от най-големите ти почетатели съм аз:))))

ако хванеш за миг къдриците на времето,нима можеш да задържиш секундите?
тоя филм съм го гледал

дръж се:)

от премълчаните думи, всъщност е само една: Тишина.
Говори до свършване, но до смърт, недей! Че не я знаеш, кога ще дойде...
Синьото има стотици нюанси в очите ми, когато предпочитам теб. ;)
Не очаквам да мълчиш и затова те искам заедно с поезията ти. ;)
И аз знам. Вярвам ти.
Няма "преди и "после". Има само днес и сега. Но не веднага...
Погледни на изток и бавно разтвори пръстите си, ваяни сякаш от бог. Така се затваря отвъдното и изпускаш последния шанс, докато милвам очите ти с моите, а ти се усмихваш. ;)
Очаквам да си тази там. И тук. И навсякъде другаде. ;)
Искам всичко... в отговор на усещането си за теб. ;)