тази нощ Алия

извивам дъгите на нощта

над пясъците

стари колкото вселената

разривам искрите огън

да подпаля

краищата на луната

сплитам косите на мълчанието

връзвам на всеки край

златни очи

спирам пустинята

стелещата се мъгла в сърцето

онзи момент безкрайност

заключвам

в златна целувка

пращам по вятъра пръсти нежност

усмихнати сълзи

пускам тишината да скита по света

разказвам приказки

на светлината

чакам те

достатъчно да се върнеш