Умирам Фелисити всеки път

щом видя белите шноли в косите ти

веднъж за първата

втори път за втората

Трети път за онзи стрък  утро

дето няма да откъснеш

и прибраните в чантата сънища

всеки път Фелисити

в бялата пола елегантно поклащаща

всеки път умирам

събрала сълзите си в букет

подарен от заминал скитник

къде се събират ветровете,знаеш ли Фелисити

зад гърба на щастието

под прецъфтелия люляк

където никога не съмва

днес никога няма да съм аз

А може би утре

като защипя сърцето на ревера

със златна карфица

и стъпя в пътеката бяло

но никога днес