тази нощ Фабриция
преобръщам морето наопаки
откривам всички възглавници
за сълзи
изоставени от хазарските жени
в сини сенки затрупвам
ъглите на къщите
ненаписаните думи
часовете
в хартиена лодка пускам
сърцето на нощта
две усмивки
в косите ми спират
капки солено настроение
няколко въздъхнали звезди
и струни самота
рисувам по пясъка с дървена пръчка
името ти
чакам
достатъчно
да се върнеш

Стилно :)

еди,благодаря

усмивки и целувки, доскоро нямах много време за четене, но в момента се радвам, че намирам...!

и аз се радвам,че си тук:)

:)

достатъчно е ...
въпреки че винаги се връщаме дори когато не ни чакат зое

:))))))))

няма да се върна