не стъпвай в сянката ми,Карлито

ще те докара до лудост онази болка в стомаха

дори след няколко чаши абсент

пак ще виеш към слънцето

разкопчал бялата си риза

стените се напекоха до пръсване

и камъкът стои на пътя все така непокътнат

тишината се разтакава насам натам

виси по прашните върби

свира се по подгъва на навеса

стиска зъби

дори не виждаш лицето и,проклетата

прегърни китарата,кариньо

в струните накъсай рози

няма много ненаписани думи

ще се разтвориш

сол в шепата на вятър

във вените ти ще тече една изстинала целувка

с вкус на

предизвестеност до смърт

викай,Карлито

сянката ми все някак ще те чуе


                                                                                                                   


                                                                                                         to denny