може да походиш бос

по стъпките на отражението

докато са ни на гости всички ветрове

докато се срещат на верандата

сънищата да си говорят

за следи изкушения

и нощ

постели коси по рамката

една две истини

скрий очите си зад възглавницата

начертай няколко кръга във въздуха

за оцеляване

чети на глас фрагменти

повтарящи сбъдване

от луни

докато спят приглушените ъгли

докато стигат нестигналите

шепота на реката съм

и нейния извор

морето целуващо утрото съм

и вълната от дъното

съм изгрева

и залеза съм

по стъпките на отражението

походи бос

ветровете са ни на гости

Днес се сбъдват в утрото...Остров...веранда...истини...Вълните и вятъра,залеза,утрото в теб...Там съм форевър...

Музиката е супер! Мястото - недостижимо за финансите ми. Лекар съм, който иска да помогне на зависимите към наркотици, не съм джипи.

Похвално е, докторе. В "За 8 седмици превъзходно здраве е казано много добре за мотива".
Наркотикът - важното е да не се започва. А след това трябва силен мотив и сила. Всеки ги притежава, въпросът е как да ги предизвикаме.

Извинявай, дрес, че използвам поста ти. Нещо ме е напушила темата.
Ветровете не са на Лили Иванова предполагам, но искам да са разхлаждащи и галещи. Ако може. Докато са на гости.
Колко малко се разбираме.

Бледи отпечатъци
в праха
брулен от ветрове
оставят нозете ми....
уморени
от лутане
по пътя
към себе си.........
А утрото се целува с морето........