тя имаше половината

от историята

нагънати на ветрило секунди

отворена кутия

с единици и нули

настървено сричаше сбора

а

луната понякога му кроеше някакви

глупави истории

преди

девет

и настръхваше по ръбовете

куче

даже виждаше отделните съвпадения

в другата част на огледалото

преди да бъде покрито

после

обядваха

нещо несъществено за случване

и тирамису

тя се върна

преди да тръгне

разцъфтяла средно

и очевидно ярко

а

татуировката се разтичаше

от допир само

превръщаше се в думи

единици и нули за събиране

в онази част на огледалото

където не оставаше

после

четяха

текст за четене по пълнолуние

не много често:

когато се усмихваш,любов

ще ме намериш в онзи бряг на океана

където се сливат........

това, което си написала:-)

има герои,които може и да не се срещнат...

Преди ...поосле...........елегантно свалям грима , въпреки.............нося сто обещания-утре! Не съществува ...търся себе си....трансформирам любов-защото...така....хайде нарисувай го....точно толкова въпреки...ти си...............

дръж секундите винаги наполовина, така никога няма да си идат от теб или ти да си идеш от тях.

обичам те !

е, криви са сметките
без кръчмаря
Ха, наздраве от мен!

Вики
накрая дори Фико си плати сметката