няма никакво значение света

когато минаваш

зад прозорците

и пътя се вие е така

по съцето ти

разчленен на стъпки

по които да гледаш

достатъчно

jazzy

нахално претъпкан куфар

с утрешни звезди

и космос на парченца

с висящи на кончета

имена с хиляди гласни звуци

канцонети без точен такт

влизащи парфюмирани

и дни дни дни

удобно настанени

в режисьорски стол

без надпис

и една толкова дълга нощ

свила в ръцете си

тихото

какво значение има света

 

а куфара - претъпкан, мдам..

Знаеш ли,минавам пред и зад себе си и разбирам, Наистина да бъдеш себе си боли...Нямам за какво да съжалявам, нито да се упреквам, защото всичко е красота....без обещания...без алтернативи...само шеметни моменти от откровения...Само истини на макс....И една прекрасна есен ...И никой куфар не може да побере една несбъдната луна ...Това е...останалота е тишина...