дишай карлито

докато все още съм залез

и лилавия оттенък на нощта

капва леко на миглите ми

докато гласа на вятъра

все още трепери в листата

на тополите

и спомена ме държи като конец

на ръката си здраво вързан на възел

разходи се из миналото

виж всяка неотворена врата по пътя

дългите сънища

неспрели писъка на самотата

всеки фрагмент бяло

как се разпада на снежинка

стопена от сърце

с ничия принадлежност

а шепота на ръцете ми

запомня онзи поглед

където не си

всичко минава карлито

леко полеко

като стомна с обърнат край

небето съмва

морето пак си е същото

само лилавия край на косите ми

ще се вие в това което не виждаш

зад всеки каменен ъгъл

започващ отново

дишай

Толкова много пътища...И всеки път,усещането е, че този е пътя, а той свършва точно зад ъгъла...А може би, всеки един от тях е !По някакъв начин, на точното място, точното време...И всеки един от тях ни прави, такива, каквито сме...Силата на живота е в това, да приемеш предизвикателствата му и да бъдеш себе си ! Колкото и да ти коства! И ако, някой те обича ,ще го разбере !ДИШАЙ!

http://uk.youtube.com/watch?v=sGoINMHdJNg&feature=related

добрите ти:)

вдишах...
всяка дума, всеки шепот!