лятото дойде на себе си

а луната беше оранжева

толкова оранжева

че ахках над телената ограда

разделяща нощта на преди и после

- все ми разказваш някакви красиви неща

- студено ми е

пластмасовите чашки за кафе

събираха цялата захар

на света

и смокиновите листа

падаха тежко над асфалтовата пътека

всяка сутрин

- дай ръка

- никога не казваш нищо

- дай ръка

тишината гъста

се стичаше през раираните тапети

синьо

още

- гледай,заваля

- не обичам снега,какво да му гледам

масата за карти

на която никой никога не играеше

плюс началните букви

направиха точен кръг

- помниш ли

- шшшт

китарите влязоха

със сребърен звън от гривни

купени от циганка със златен зъб

и пръстен против уроки

- прегърни ме силно,силно

- прегръщам...силно,силно

всички нечленоразделни думи

на света

затворени в седефена черупка

горещо 

- знам

- вярвам ти

лятото настървено събуваше обувките си на пясъка

и забравяше очите си във всяка песъчинка,

а водата плитка като чай,изпит преди лягане

топлеше всяка стъпка напред

пъпеш и орехово сладко

- жадна съм

- тук съм

после септември

обърна нещата в своя полза