бих могла да поплача на рамото ти

ако не те е отнесъл много вятъра

за четири нощи

разстоянието до луната

е само мисъл

която можеш да преодолееш

с повечко старание

дланите на времето

затопллени от амбър

намират себе си

не е много щастието

затворено в дъното на очите ми

само капка

която можеш да погълнеш

наведнъж

ако си жаден

бих могла да поспя на рамото ти

докато пътищата

си разказват приказки

в килимчета за летене

откраднатите думи

пръстите

дъжда

ако знаеш това Горе

нещата няма как да не станат

стига да не те е отнесъл много вятъра

за четири нощи

Много сложно глаголно време, поздрави за хубавия стих!

бяла и червена и засмена да си :))

Бих могля да те обичам, но любовта е завършена, когато се споделя от двама, за копнежа стига един, :)) Нека до белия копнеж баба Марта прибави червената любов!

Бяло. червено, а недалече и зелено! Честити и пост Ч Б М !