съм март

в ъгъла на устните

те мълча повече от обич

на ръба на съня

слизат звездите в очите ми

знаеш тишината ми

по нацъфтелите вишни

мия прозорците на вчерашната скука

думите изчезват преди да са дошли

на всяко първо число

в чертите на деня ми

минало завито в стар вестник

бяла кутийка за сребърни истини

тайни и звук

омотовам се с тебе си

колкото вятър

колкото танц

колкото 2

се губя в гласа

на казаното всичко

настръхвам вишнево

нацъфтяло

съм март

повече от всякога

мълча