в дванайсет и нещо

не ме интересува реалния живот

дъжда

прекъсванията по трасето

too shine

е последния смях

преди да се разпилея

открадни очите ми

по средата

нарисувай плаж

с безумно бял пясък

да повървим сплели пръсти

с океана

стъпвай леко

по витрините на нощта

докато косата ми пише думи

неразбираеми

без специален разговорник

за езика на луната

перлените огърлици

на света и тишината

сладкия дъх на канела

всички сламени шапки

настигни ме

в съня на светулките

и прегръщай силно

много силно

единствения начин да си

too shine

в последния смях

дъжда

реалния живот

в дванайсет и нещо