накрая представите се кръстосват

около

манеж посипан с трици

-забавляваш ли се

-нещата никога нямат едно и също начало

никога един и същи край

удобно превалява

три четвътри

в зеницата ми

лед с вкус на мартини

-никога не е реално

-къде е реалното всъщност

онзи цвят

който се разлива

по върха на пръста ми

утихва

отчайващо сам

-крилете му

-само желание

пренаселено вдишвам

облегалка

за сънища

с татуирани сърца

-нещата никога не са казани докрай

-или са... без думи

улиците спират

в дълбок бял диван

без тръгване

от запад

шепот от прах

по клепачите на нощта

ангелски

-ей...

черен шоколад

череши

чика

четвъртък

4

мартини с вкус на лед

-целувай ме