отвори прозореца жу

да влезе въздуха

преди

всемирната тъга да е обхвала

очите на луната

може да се родиш в сряда

удобно

с лъч на челото

да разбираш йероглифи

сгънати във ветрилото

на бяла госпожа

да си стъпил в златна река

да буташ камъни нагоре

надолу

докато трае почивката Му

или тридневния Мир

нямат значение истините

краят на пътя е един и същ

дишането е онази част

от тайната

както и сънуваните приказки

с действащи принцеси

отвори прозореца жу

и ми дай жилетката против писане

на звуци

преди да те довърша съвсем

ще поспя две нощи

на лявото си рамо

в шушулка от шепот и грах

луната ще ме слуша
в звездна колесница
понесла живота ни навън