луната виси като лимонена резенка на парапета
  на всеки четири минути
  връщай часовника наобратно ако можеш
  ако не
  мълчи непоколебимо загубеното  значение
  на света преди нас
  златни са само листата падащи на запад
  и изгрева над белите планини
  другото е цел
  ще видиш живота си във влак за никъде
  помахващ с дантелена ръкавица
  или пейка за двама
  счупена в единия си край
  и шибан прозорец затворен с десет резета
  никой не ме познава
  когато ми пада мигла на устните
  и дъвча мъгла за разсейване от скуката
  с четири такта напред
  вземи последния ден на сътворението
   името ми се губи из непълните извори жива вода
  преживей сутринта обеда залеза
  намери  едно копче за сънища
  заший го за облаци сняг или каквото там намериш
  из девствените поля
  и мълчи
  тази вечер повече от всякога
  мadonnaze me
  в лимонена луна и четири минути
  Diva

една резенка :)