размачкваш листенцата
  крехка мента
  помисли малко
  дали мълчанието е изобщо злато
  стискането на зъбите води
  до необратими промени в статуса
  може да не те познаят  
  пътищата
  звездите
  /но това вече го казах някъде/
  буркана със сладко от рози
  не е като белия ром определено
  и четирите неща затворени в кутия
  могат да излязат да се попекат на слънце
  докато на теб ти пука за света
  окончанията
  Holly spirit
  не си тупирай много перуката скъпа
  височината на мислите няма значение
  само наличните количества
  сълзи
  лед
  стилизиращите средства за коса
  може  да си палечка в листо
  или нищонеподозираща с весел молив
  която може да обича
  само когато е тихо доли
  само когато е тихо
  няма те разпознае дявола
  и очите ти ще бъдат същите
  погълнали река
  идваща от свят на който винаги принадлежиш
  хелоу



                                                                                   to idemidoidemi  

улучи ме...
ще изхвърля нарцисите от вазата

мохитото ти е съвършено

Много добра поезия чета в твоя блог, благодаря, за което! Изтънченост, импровизация, абстракция, огън, интуитивност, талант, знания... това виждам...
Поздравления за стиха!

..и ако мога да се докопам до хапчетата ти, сигурно бих жертвал два бъбрека и един бял дроб (който вече може да е станал черен, не съм сигурен)...