тази нощ ремедиос
  съм залък на дъното на чиния
  и посърнали в дрямка стволове
  и дъга през море
  сглобявам секунди
  плъзнали между дланите
  мия косата си привечер
  когато кацат пеперудите на покрива
  и дъжда полудява седем години
  чергилата на миглите тъка
  с мирис на жасмин и какао
  сбъдвам се малка
  в пробитото око на вятъра
  в димящите дула на времето
  разчитам буквите
  на очите ти
  чакам те
  достатъчно
  да се върнеш

Сглобявам
секунди
прегънати
с нафталина
по синия ти пуловер
ремедиос.

–––––––––––––––
Пррривет, Джази !:)))

секундна и миглена

" през пробитото око на вятъра"
да гледаш можеш...

Нямам думи!
Супер поезия!
Поздрави, за което!