като знаеш пътя на звездите
  не питай
  червеното в залеза съм
  несъществения завършек на нощта
  в тоналност сън
  разчетен наопаки
  в закърпено ноемврийско слънце
  достоверно като есен
  виснала над мост
  свързващ хълмове
  непоносимост
  в бяла страница     като знаеш пътя на звездите
  не питай
  деветото коляно съм
  и струната завързана
  невинно около годините
  зачетени в гласа
  дъжда в чадъра
  добре приготвен  следобеден чай
  в дъното на цигулка

остаряла под въздишки
  поносимост
  в бяла страница     никой да не спи
  когато звездите тъгуват
  мими съм в зеленото
  mi principesa

хермоза   на ръба на вселена
  точка

която знаеш



не питай  

да добавя отново- капу-
чини за напреднали, лека...don`t ask

капучино, фетучини
и бар монокини
в синьо
да си почине
Пучини...
:)