като пускаш реките
  да плуват из нарисуваните небеса
  разбъркай следите си вързани на възел
  и в кутия за писане
  дръж чай
  достатъчно изсушен
  достатъчно черен
  да напишеш с него останалата част
  от света
  портрета на стената
  усмивките зад третата врата
  прашинките сълзи
  падащи от златните ти мигли
  раздели на  дълги отсъствия разказаното
  обели ябълка от едната и страна
  зачертай излишното
  мислите
  здравия разум
  и пий десет глътки преди събуждане
  разстоянието между
   дъжд и чай
  е само оранжево
  в което никога не си пътувал
  а къщата на тайните
  ще спи в  очи на  пътник
  в който ще оставиш себе си
  добър на тръгване
  добър на нямане
  когато пуснеш реките да поплуват
  в следите си завързани на възел



 

в кутията за писане, следи от чай...
как да не те обичам бе, беб- ти си моят човек:)

Великолепно !!!

И безкрайно оригинално.
Поздрави !!