той обитава септември
  завоя зад нарисувания час
  и всяко ноктюрно подписано несръчно
  на ръба на кухненската маса
  предвижда лунни сътресения
  чете въздуха
  думите съкратили значението си
  три тома с бяла подвързия
  фин почерк
  и няколко самотни действащи лица
  бърше запотените стъкла
  ръцете на дъжда
  едната останала истина
  вади смях от горният джоб на палтото си
  разлива го пясъчно лилав
  има котарак
  бенка на дясната скула
  заблуждава се често из непознатите улици
  нощните градини на доброто и злото
  дългите коси
  знае всички приказки на света с хубав край
  и е топъл винаги
  той обитава септември
  и само понякога тихичко казва
  стани кармен и върви


 

точно така, беб...
точно

обичам изненадите...и...гет ап!

стана ми красиво, ти обич Си...

носи кафето си в куфарче и яде сандвичи без корички

срам не срам - ще те замоля да ме напишеш!...искам да се видя, Дрес...