отрежи ръкавите на времето любов
  и го нарисувай синьо
  с усти  с криле
  очи му дай и име
  и го остави да диша
  по повърхността на морето
  докато миеш ръцете си от вчерашния спомен
  а думите лежат затворени
  в сърце от минало
  с печат и всичките му принадлежности
  и пий на воля
  от другия живот  от сънищата
  от смъртта
  ще се наситиш от очакване
  луната все изгрява в сиво
  зад ръба на масата
  сълзите все разказват истории
  за случване
  няма връщане любов в
  маслиновия глас на тишината
  и лудостта заключена в сърцето
  целувката несподелена с никого
  останалото е
  прегръдка от небе
  и време с отрязани ръкави
  в които да тъжиш
  по малко
  докато останеш пепел

с отрязани ръкави

нещо лекичко ме подпря, там в сърдечната област...

Дрес...всички ще станем пепел. Дано да е по този красив начин! :)

Всичко от което се нуждаем е любов. Много споделена такава да имаш в живота си :))