ще мълча Ая

и очите ми сами ще влизат в утробата ти да търсят

смокини и сол

ще намират точката  в която света открехва  вратите си

и поглъща всяка тишина

безмилостно вкопчила дланите си

в белия край на сърцето ми

в понеделника

когато събувам обувките си и влизам

устните ти отвръщат поглед от залеза

и отварят жадните си краища

за всяка следваща целувка

запазила вкуса на тихите ти сънища

и меда останал по върха на пръстите ми

влезли в дълбокия кладенец на заспалия следобед

в който копринените завеси галят голите ти рамене

и знаят всяка капка на сгорещените ти сълзи

ще мълча Ая

скрила поглед в дългите ти коси

там, зад шепота на малките думи

откраднали съня ти, познали извивката на шията ти

думи стичащи се по повърхността на

вторника

когато две по две влизат да спят луната и сестра и

тази, която целува сребърния въздух два пъти

плъзгам самотата си по белия ти гръб

и чувстваш болката на последната ми тишина

когато събличам роклята и влизам

краката ти помнят пътя

постлан с оранжевите ми усмивки

и искат лъжите ми, тези сладки глътки

засядащи на гърлото ти

ще мълча Ая

и ще те искам