нашият последен град

ще бъде винаги Хавана

ще бъда винаги малка мулатка без коса

с име Мариета

ще плета шапки от тръстика

а ти ще отсичаш  захарта

на всяка септемврийска сутрин

потекла в дланите ти

винаги

когато слънцето влиза в дупката на

зеницата ни

ще носиш бяла риза

напоена с мирис на тютюн и сълзи

нашият последен глад

ще бъде винаги Хавана

ще се храним с вълни и консерви

ще затваряме нощта между пръстите си

винаги ще ме сънуваш

да

ще си  Ернесто или Виктор

забравил палтото си в долнопробен бар

ще обичаш луната ми

винаги

и следите от дъжда по мен

ръцете ми прегърнати

нашият последен глад

ще бъде винаги Хавана

ще ти сипвам ром в дебели мръсни стъклени чаши

ти винаги ще помниш името ми

изписано на ламарините на стария склад

аз винаги ще развързвам торбата с истории

когато мръкне в теб

винаги ще сме

двама държащи се за ръка

намерили обло камъче с форма на сърце

нашият последен глад ще бъде

винаги

Хавана