Пътят към нея минава през червените чадъри на задънена улица,приютила в сенките си толкова много любов,че въздуха е гъст почти колкото млечния път,макар,че само си представям колко гъст всъщност може да е той. Очертанията на силуета и се виждат във всеки прозорец,в който се оглежда нощта,нанясайки по устните си червило с цвят на божоле и шепота на невидимите и стъпки звучи като една безкрайна пиеса за цигулка,завършена от създателя си през декември. Когато искам да я видя,тя никога не е там,а когато е там,никога не я виждам.Само думите и се разстилат като прозрачна сатенена нощница,обличат раменете ми,галят очите ми,пишат по кожата ми,капят в центъра на вселената ми,създават крехък свят,в който неизменно вярвам и изчезват след нея,както че да никога не са били. Знам точно как тя иска да плаче-водопад от сънища,пустинно сухи,в които е река ,повлякла смисъла със себе си. Знам точно как и не може да плаче – сънища от водопади,джунгла,в която е река,загубила смисъла за себе си. Облича гърба на дните винаги с черна дантела,все така празнично,както преди да се роди,праща рози на подателя,оставя отворени всички дебели книги и мели пипер,седнала кротко до ъгъла на купена вчера северна маса. Косите и сънуват само в неделя, а тя понякога и в събота. Сърцето и средно на ръст,устойчиво на вятър,сантиментални руски романси и джин. Понякога е червено,а понякога синьо,в зависимост от атмосферното налягане,измерено на върха на френска часовникова кула и английско име.Знае имената на булевардите,водещи неизменно към изгрева и авторите на детски песни,датски приказки и всекидневници,отразяващи актуалното състояние на лунната повърхност. Истините и никога не плачат,а се настаняват в нощното и шкафче като „сто неща за свършване,преди да умра”,тя ги сортира и подрежда по азбучен ред,пренебрегвайки значението им. Тя пее винаги на висок глас,рисувайки миглите си в лилаво,разчертава повърхността на чая в малка порцеланова чаша на полумесеци ,на чиито ръб винаги седи едно малко момче с въдица,лови моменти с върха на пръстите си и знае. Пътят към нея минава през червените чадъра на задънена улица,чиито любовни сенки се целуват ..
Целувам те.
Happy birthday, elpidaa!

...този подарък, думите ти...диаманти в сърцето ми...
винаги! ...какво друго да кажа след този водопад от нежност...

обичам те!!! <3
помни! :*

много хубава тя! и пътят пред нея все такъв да е...с червени чадъри; само улицата - нека бъде безкрайна.

честит рожден ден, елпида, и от мен :)

Честит ден червен и от мен!
и рожден, и напет занапред!:))

Сте! Всяка от вас е том осми на лятото! Колко ви обичам!