омекват раменете ми

в захарната сянка

на любов

която пазиш само

за мен

търкалям в дъбокото

думите ти

правя път за дъждове

и

ъгли теб

в които да  заспиват очите ми

умножени пътеки

аз

устните ти

в онзи ъгъл на света

в който не ме познаваш

съм лесна

като неделна сутрин

чакам

достатъчно

да се върнеш