в този дъжд
единственото нещо за което мога
да мисля е тъга...
или
секс..
след 8 вечерта...
на топло..
свещи...
облечена само в мартини...
обичам пухени завивки,бейби...
и джеси..
без допълнителни коментари.
когато мълчиш,взрял поглед в гърдите ми
без да ми обещаваш бъдеще
и искаш просто да ме изчукаш
а аз плача....от музиката,не от друго.
и протягам ръка да те привлека 
към себе си.
пред камината
в сумрака..
и без да искаме
може пък да се получи магията,
дето все ни спасява от нас самите.
когато търсим в едночасово прегръщане
да спрем времето 
и то да ни запомни..
пък после може и да поболи малко...
какво от това,
нали все пак сме живи...
е нестигнали до края на споделеното
ще мълчим,скрили горчилката от това,
че аз не съм аз
и ти не си ти...
и бихме могли да сънуваме заедно
шепота на отминалите приливи
и да въздишаме по залеза...
но сме само самотници
в плах опит да се докоснат до светлината....

изпълнение дрес ,систър

...да, но... виж пък Светлината как Хубаво ги е Докоснала!!!
:)

джеси е виновен....

Но щом "аз не съм аз и ти не си ти... "
значи и болката няма да е истинска...
Само светлината ще докосва
безплътните души ...

http://uk.youtube.com/watch?v=TOCUrN7LUZQ&feature=related


:):):)