well.mr.B,
спасявах секундите от разкъсване
знаех че всъщност съм нищо
и сред всички претенциозни понеделници
бях съботна вечер
до кехлибарено жълто
онзи цвят,който слънчогледите не понасят
във възлите на вярата оставях
стръкчета от себе си
не исках да загубя тишината
запомни ли усмивката ми
mr.B
днес я пратих на почивка
с всички ненаписани никога думи
утре може пак да съм същата
но днес
днес съм понеделник 
до скъсване
и развързаните възли плачат
кехлибарено
ти си там горе,нали
утре ще ти се обадя
да ми пратиш усмивка която не боли

ще те чуе ,надявам се ...

"да ми пратиш усмивка която не боли"

Казва, толкова много...

не ,ще звъня на звънеца докато отвори и ме пусне:)

Дресс

няма...
тогава трябва да повярваме и да живеем само себе си

малко дуалистично ми звучиш.