маркирам те
като задача за свършване
като рецепта за шоколадов мус
като дума на сбогуване
отбелязвам те
като място което да посетя преди да умра
като точка първа от списъка 
като нещо което не знаеш за мен
заграждам те
с черно кръгче като отговор в тест без въпроси
като изпълнена мисия
като край и начало
и нанасям лицето си по контурите от вчера
като съмване
като грях
като тръгване
стигам те през пространството
като бодеж в сърдечната област за който не помниш нищо
като развързан конец от балон
като заседнала глътка вода в гърлото
нося те
като като дъжд
като гривна от розов кварц
като размазан грим нощем
записвам те
като сума за плащане
като изречение без прилагателни
като усмивка на детето на отсрещния ъгъл
трия те
като блян от съня който никога няма да се сбъдне
като грешка в текста
като болка,подтисната с аналгетици
като част от мен която никога няма да се върне
като прашинка от миглите
като целувка в тъмното....
.....
толкова много ТИ
забодени в сърцето
дори не мога да дишам

още е разно за съмване сис

равни интервали нищо

понякога е хубаво да даряваш муза....
знаеш ли?:)

дори и под формата на сълзи :-)

равни интервали нищо

или поеми съвсем нов път :-)

дишане тук аз;)