внимавай с оттенъците,алисън

червеното не винаги е червено

кралиците на Красотата

остават сами след края на тържеството

и никога не почистват след себе си

остатъците

фасовете

чашите

мечтите в цвят Безлунен

задавайки въпроси на мистър Някой Си

можем да тацуваме по дансинга Самота

прегърнали се една друга

най-верни почитателки

на смесените чувства

отчаянието

мартини

кашлица

няма страшно,алисън

кралиците на Красотата

оцеляват

в някой мръсен крайпътен мотел

с купчина хартиени кърпички по леглото с отпечатъците

на мистър Някой Си

палят цигарата вечно Мълчание

и хващат призори автобуса към Ада

с цвят Безлунен

стиснали кичурче червено Сърце

по хартиената корона с бляскави камъни

Днес

оставяш ме...в автобуса към ада...мартини ,а ...и кашлица...значи си готова! а бях тръгнала с такси до луната...е , до другия път...почивай сега...отивам да си търся...дъха:))) и любовника.

кралица на Красотата...мартини,мамка му

а трябваше само
да ме повикаш
от камбанарията
на златния си трон
и
да ме оцветиш
с нокти в кръвноранено,
за да пристана
на октавата
разстояние
с остатъци ароматизирани кърпички
на пуловера в залеза
преди,
преди бариерата на слугинята
да ми счупи главата:)))

обичам те...днес.
и
котката ми
даже незнае нищо
за небрежните докосвания,
които
си измислят неприлични приказки...-

имат право да мълчат..особено когато са Красиви
в някакви моменти
неприличност
чужди песни
кървавобели
драскотини по Студено
безлунни ли сме..
мамка му

много ... хладно. Но здраво. Силно. Виждам пръски от зората... надежда, какво друго..

зората е зад хоризонта момиче...автобуса отива в тази посока,нали знаеш

намерих
в безлунните ти коси
бляскаво,
ошарено и сладкозахарно
камъче
с опашчица
и
съзирам
в разтегателната ти корона
ей,
много ти е далеч трона,
пречи ми на очилата,
около лицето
от царствено мълчание
пърха
лунен прах и настроение
до другия край на тунела
гореше
кашлица
полята обилно с мартини
и
източен профил на сепуко
прожектира
чернобял спомен
за това
как
сблясъчно
мрака екзекутира светлината..

милост...
точен мерник...в стената Безлунно
мамка му...

вносно смазан,
последен модел на тържественност
с предишен писък от прогоряло
в облечения на голо
кралски подарък ...
милостта е
привилегия на боговете
и ти, Кралице
сгушена
в протививоречиви
беззвездия
и ранени птици...
не виждаш
своя сребърен еднорог...

нцъ...не си давам изчезналия дракон,

в червено...никога

лилаво е...
с нюанс от накапано зелено
не виждаш ли слънцето
закрило е очи
паякът си пуска жертвата
уви!
мираж е пиронът в стената
и сянка е
южнякът вятър в главата ти ,
и прах антибиотъчен - вълшебството...
Кралица си родена
за да бъдеш
в чертози шарено безгрижни
прозрачни фусти да разхождаш...

огънят е твръде жарък,
аз съм вино и опиянявам
и светя сутрин рано
и вечер
докато мисля колко съм прекрасна
пиша
пиши, давай, принцесо
върви на майната си
има и по-добри
от мен
малко са
по-добра е
само защото не е Кралица
и е пироманка
разливам се
събирам коси и после ги пръскам
и вея
целувам някое чуждо гадже
и после си тръгвам
защото оная другата идва
запази ми място до теб в автобуса по пътя на надеждата.

ще наметне сребърното наметало
и ще те целуне в съня..

може да ме намята с нещо
и да докосва устните си до моите
а и не само това
пуснах я да полети малко
довечера ще я повикам
може и да не дойде
е тогава
и мене няма да ме има
всичко е относително
наметалото не е невидимка, нали?

но когато си очи
когато си сърце
си ти...