днес точка

от повърхността на мълчанието

връзвам последния възел от оградата

оставям две върбови клонки

в краката Му

без да се моля

надничам в прашните ъгли

да открия всички скрили се думи

и единствената надежда

една ръка където да съм

или просто усмивка

помитам пода на Света

да заблести

подреждам кристални чаши на масата,

сребърните прибори

обещанията

измивам очите на Сълзите

и мълча

утре всичко ще е различно

но днес съм точка

кристална

на ръба на масата

сълзата до нея сис.
Зорница да си ми

друг да не е...бъди

И аз те харесвам,Dressy!

:)))

погледам за миг. за да запомня картината:)

съм оня ръб на масата
където кристалните точки
се врязват
оня ръб на масата
където ми пада лакътя
щом го бутнеш с ръка
оня ръб съм
ръбът..