знаеш ли на какво мирише морето

DOLCE

и няколко глътки въздух

преди умиране

когато лъскавите станиоли

стихват по краищата на косата ми

или може би само една бяла роза

или сламена шапка

на един самотен камък

търкалащите се спомени

когато тръпките на сакса

влизат по дансинга на душата

отворен прозорец на края

или може би само един дъх на луна

или волан от рокля

завътрян около крака на масата

тротоари претъпкани с въздишане

още и още

пръски воднисто стичащи се по длани

или може би само един танц

на палубата на кораб

който отдавна не пътува никъде

нещо за спомняне винаги

в сърцето

там където се пресичат щрихите синьо

плюс намигането на един загубен в себе си моряк

стигнал края на света

dolce

отивам да завъртя зелената си рокля около бедрото на още един ферибот и да проверя дали не се свършил джоджана за мохитото ми

"търкалащите се спомени
когато тръпките на сакса
влизат по дансинга на душата"

За мен е удоволствие да те чета, благодаря ти!