като се изплъзва живота

в петък

посипи корените на луната

/ако изобщо има такива/

с две части сряда

като седиш на върха и

и си клатиш краката

и някаква цветна градина съгради

с вторници

поръсени с изронени целувки

чадър

колкото две разтворени ръце

в четвъртък рано

като съмне небето

и чаршафите разцепени от тихо

събери водата от неродените сънища

и пий

на запетайки или точки или букви

съботно бели

съвпадат неделята и понеделника

нанизани на синя сабя

може да измислиш нов ден

започващ  с крайчеца на зеницата ми

и свършващ в дъното на лодка

в петък винаги започват

нещата за случване

 

и една запетайка капна на рамото ми...
И едно многоточие се проточи по брадичката.
Облизах го лакомо.

Много красиво си го написала!

Всеки ден от седмицата в крайчеца на зеницата ти се случва...Разхождам се в цветна градина - ИСТИНИ !

прекрасно е :) продължавай да твориш,дъблоко докосващо е ...