преди това съществено загуби значението си 
в едно листо от роза и въздъхна някакси уморено,
а светлината надничаше между зъбите,

сладкото от тишината се претърколи в гърлото му и остана.

две преки нагоре в посока юг настръхнаха оранжево
и сляха пътя в едно,

той онемял от лудост прехвърли центъра на тежестта
и походката му заприлича на игра на страни с буквата И 
и мятане на камъче,синьо ли беше,черно ли беше..

същественото повъртя малкко обръча на миналото,
отскубна цъфналите детелини и нахрани очите си,
приготви чай от боровинки,дето беше забравило за известно време
и седна следобедно да дреме на нечия веранда,
играейки на слънчеви зайчета с луната

а тя беше пратила всъщност сестра си да я търси
през девет планини в десета,
където една голяма мида седефено шепнеше истина,
останала непроменена

пътя си спомни точния завой и гледаше да не го пропусне ,
докато двете преки нагоре в  посока юг се целуваха 
в огледалото за обратно виждане

и пусна фрагмента себе си в точно определения час,
когато чудесата се превръщаха в обикновени случайности или тикви 
и се усмихна

луната закачи на ухото си листото от роза 
и замига чаровно на верандата,пиейки чай

после бялото открехна вратата на една оранжева елха,
обиколена с игра на панделки,с различни букви,
скри се зад центъра на вселената и млъкна
-ти ли си любов?