забравих лятото на пирона,карлито

зениците ми потънаха златно

в оня ден на август

когато луната беше оранжева

в изгубения град

тежък е август

като омесен хляб във вторник рано

и дъхът му ляга по косите ми

мед и пъпеши

и диша тежко в следобеда

жаден

целува кръговете

и чезне някъде зад очите си

запомнил шепота на огъня

разрових листата на морето

соленото разля по пръстите ми

мислите си

малко преди да изчезне съвсем

целуна звездите с твоите устни

лятото виси на пирона,карлито

вечер за прегръщане

свали си сакото и прочети на глас

онзи свитък с оранжево

който беше луна

преди да се е стъмнило

в изгубения град

има толкова улици за вървене

не знаеш ли

имам трета обувка

Лятото е сезонът на любимите хора, с които си изкарваме приказно. Сезонът на нашия избор и нашите стремежи.

аморе:)

шепти...нека е!

Нека те зареди с Меланхолия, под която да кипи жажда за живот!:)))

,, Върви по улицата
най-красивата жена на август,
най-гъвкавата, най-зеленооката.
Малко е да кажем,
че дърветата й свалят шапка и корони
и че старците въздишат, без да знаят за Омир.

Тази нощ мъжът й вместо всички
ще заспи във влажните чаршафи
с точеща слюнка по възглавницата.
Тя ще стане тихо и на пръсти
в кухнята ще влезе, после дълго
там ще мие някаква чиния...

...или с някаква чиния са я грабнали,
или през малкото прозорче е избягала,
или поради идващата есен. Тя е млада..
Това ще се говори утре и ще радва,
защото най-красивата жена е ничия
и /както се разбра в началото/
-на август.``

Георги Господинов

Честита 2009-та година!

ЧНГ, Дрес!!!