с лилав оттенък е времето фелисити

нагънат по врата ти

като рокля от приказките

да танцуваш

да танцуваш

докато коляното вие от болка

качено на ролери

полетели към последното отворено дуло

срядата е място за четене

ако имаш точния диоптър

и текст полегнал върху черен клавиш

и спиш незавита

в нечии обувки

сънуваш зима минаваща наоколо

лилави оттенъци глас

липсващ от самосебе си

срядата е място за биване фелисити

като къща за любовни писма

да танцуваш

в нечии чужди обувки

в нечии чужди рамене

захапали времето от болка

сричащи истини

в последното отворено дуло

лилаво фелисити

време е

ще се видим утре