капризна съм

като кашмирен шал на лявото ти рамо

все бутам възглавницата

зад леглото

забравям почерка на вятъра

виолончелото до входната врата

почистения грим

валя на части сутрин

особено в сряда

съм кралицата на палачинките

с безумновисокитокчета

в цвят Сен Санс

разлято по стъклата

не съм в себе си

три нощи

после връзвам изреченията

с химикалка за сънища

-има ли някой там-

спазвам пропорциите

за пържени яйца татарата

ходя по звуците боса

събирам очи и мъгла

нямам нито един син молив

а само секунди

отброени от листенца на рози

и една порцеланова чаша за дъжд

капризна съм

като кашмирен сън на лявото ти рамо

няма как да се събудиш