нямам нищо наум

когато си поръчвам мока

зад мене времето вали

изстъргало небето от дланите си

с подходяща сламена шапка

смущаваща махленския следобед

и три бучки лед

гледам повече на кафе

отколкото на очи

или недоспали спомени

ако животът ми беше само поезия

щях да влизам като изречение

между ребрата на липсите

точно в 2 и 30

се целуват върховете на звездите

сладката част от коктейл Молотов

предписана на гладно

мога да пренебрегна

същественото влияние на въздуха

и да почакам да се превърна

в добра мила нежна личност

но времето вали зад мене

събира локви

подходящи да прецапване

на босанова крак в бутилка

и три бучки лед

между длани на изстъргано небе

мока съм с фламбирана захар

в затворено пространство

нямам нищо наум