не разсипвай цветята ида

докато съня се разхожда

из малките ти клепки

розите се увиват по небесните стълбове

и ухаят

може да си послушна

да решиш косите на огледалото

скътана в похлупаче от облаци

и няколко щипки сол

всеки път когато поискаш

водата ще се връща

в усмивката  на снежна кралица

с малка лачена чантичка

на левия лакът

подпрял центъра на вселената

четврът час след мръкване

отделящ понятията на ин и ян

може да си нова луна

растяща от изток

с тънки презрамки и смях

слизащ по стълбите в тъмното

а

розите по малките ти клепки

цъфтят и ухаят

ах как ухаят ида

на любов на връщане на смърт