влизай

през пруста премини фернанда

поноси синьото

ведрото с тишина

две стъпки назад

носталгията в кръвта на света

спри  дъжда

споменът на болката

танцът погълнал  сърцето ми солта

чирозите изсъхнаха отдавна

и морето угасна в дванайсет онази нощ

когато сънуваше ръцете ти

гърми всяка вечер

и капка не пада от небето

чайките се смахнаха

лягат в пясъка и гледат прилива

с луди очи

белият ти шал лети над просеките и пее

роклята ти се загуби из облаците

а розата в косите ти сипе въздишки

по недоспалите възглавници

нощ

угасналата свещ на масата помни

цвета на косите ти

бели

и листата на асмата спират тъгата си

в края на октомври

когато си амор

вятъра хлопа вратите на миналото

до болка от връщане

че те има

влизай фернанда през пруста мини

огледалото чака

очите ти

Края на октомври наближава. Значи ли това, че и аморето с него? Да свирнеш, ей!
Че като нищо и тази година ще си пропусна годишнината!
:)))
П.П. Кефиш (ме)!!!

ъъ...увеличи малко шрифта, плз.
има и кьор табели кат меня...
инак - здрасти!:))

:...)

тази Фрида и отива синьото. Прегръщам :)

да,ноември чука на вратата :)))

чика,за тебе веднага :)

радвам се и те чакам,винаги :)

тази фрида/фернанда/ е уникално синя,чесно :)))

прегръщам,Ел

Уникално красиво и чувствено...
Винаги съм харесвала музикалните ти
стихове-картини...:)

благодаря тии:)
удоволствието е мое