няма начало и край няма

има само безкрайна любов, която се опитваме да уловим с

пръстите си,

в черно бели снимки, скрили отражението от ъгълче на

усмихнати очи,

в черно бели нюанси,

крадящи всяка сълза ,потеглила по дългия път към слънцето

няма край и начало няма

има само очи ,в които да срещаш себе си, всеки път ,когато

докоснеш болката от вътрешната и страна....

когато спрем да усещаме мястото на тръгването

и върнем слънчевата прашинка в центъра на вселената,

преди да изчезне завинаги

...кой държи ръцете на луната?

кратки епизоди от дишане, запазващи крехкото

равновесие в клоните на дървото на живота, когато светът

е светлина  и светлината е свят

всичко е нищо

и нищото така стремглаво уголемява размера си,

че поглъща и най-малкия намек за несъвършенство,

превръщайки се във всичко

само който знае кръговрата - вода ще бъде

и ще пази тайните на сътворението,

там където Бог седи в най-тихото си владение –сърцето- е Любов

и ако надникнеш смело в спиралата на живота ,

ще съзреш всички отблясъци златно ,

които не се побират в една шепа и не пълнят ничии очи ,

а само разказват истории и цветове по повърхността на

онзи невидим свят,

който живее в задната част на съня ти,

където никога не влизаш.

и ако можеш да четеш сънищата си ,ще видиш бялото в

края на историята, което винаги отлита някъде в безкрая

носейки само Любов. и една самота ,която безкрайно да

обичаш

няма начало и край няма