защото съм цигулката

лежала в ръцете ти

отивам там където пожелае Бог

в полето на забравата

и знам всеки шепот от болката

споделен с утрото

обичащо последния вик

останал след дъгата

която винаги рисуваме отново в съня

в реалността

в мечтите

където и да са те

и вдъхвам началото на очите ти

запазили мекото и на гласа ми

там в забравата

където пожелае Бог