"За самотата

Никога не съм бил самотен. Стоял съм в една стая, изпитвайки самоубийствени пориви. Бил съм депресиран. Чувствал съм се ужасно – ама ужасно извън всякакви общоприети представи – но никога не съм чувствал, че другият човек би могъл да влезе в тази стая и да излекува това, което ме мъчи..или че определен брой хора могат да влязат в тази стая и да променят нещо. С други думи, самотата е нещо, което никога не ме е притеснявало, защото аз винаги съм имал онази особена краста да бъда сам. Случвало се е на партита или на стадиони, пълни с ликуващи хора, да изпитам самота. Тук ще цитирам Ибсен, „Най-силните хора са най-самотни“. Никога не съм си мислил, „Ех сега ако дойде една красива блондинка и ме изчука, да потърка топките ми и ще се почувствам много добре“. Не, това няма да помогне. Знаете как мисли масата „Уау, днес е петък вечер, какво ще правим. Няма просто да стоим тук, нали?“ Всъщност, да, ще стоя. Защото навън реално няма нищо. Това е пълна глупост. Глупави хора се смесват с други глупави хора. Да ги оставим да глупеят заедно. Никога не ме е тормозела нуждата да се хвърля във вечерта. Аз се криех в баровете, защото не исках да се крия във фабриките. Това е всичко. Съжалявам за всички тези милиони хора, но аз никога не съм бил самотен. Аз харесвам себе си. Аз съм най-добрата форма за развлечение, с която разполагам. Да пием още вино! "

прекрасно е,че имам ледено студен мускат в чашата си :))

Самотата е начин, не - състояние...

наздраве!

ми е актуалност, ако знаеш ...

на мене още по,Ел :)

гушкам,много

Буковски е голям. Ето още от него:

Сесилия седна и ни загледа как пием. Виждах, че я отвращавам. Ядях месо. Нямах Бог. Обичах да еба. Природата не ме интересуваше. Не ходех да гласувам. Обичах войната. Външният свят ме отегчаваше. Бейзболът ме отегчаваше. Историята ме отегчаваше. Зоопарковете ме отегчаваха.


После при мен дойде една 19-годишна блондинка.
- Искам да се чукам с теб - ми каза тя. - Има нещо в лицето ти.
- Какво му има на лицето ми?
- Страхотно е. Искам да го унищожа с путката си.
- Може да стане точно обратното.
- Не разчитай.
- Права си. Путките са непобедими.


Хората обикновено се оказват много по-свестни в писмата си, отколкото в живота. В това отношение са също като поетите.