се сгъвам на четири

прилежно изгладена сатенена лилава салфетка

в шкафа за гости

съм

само една показана истина

нищо повече от

земетресение по скала

съчинена от теб

люлка за двама в несъществуващ

Едем

когато се опознаваме

на език който никой не говори

чрез умъртвяване на сърцето

оставам само край

по който кацат наранените ти пръсти

а ти не знаеш