никога не съм ти обещавал градина с рози,дорийн.
ти знаеше много добре
как замръзват ветровете по палубата на нощта ми
знаеше как сутрините ми са пълни със страх
и горчиво кафе
как затварях между
стъклените усмивки на младостта
онзи къс небе
където започвах аз
и свършваше света без да знам
знаеше как не можех да гледам
слънцето привечер да се губи
зад виолетовата къща
и стените ми порастваха стометрови нагоре
където нямаше простор
а само въжета
оплели косите на всички девици
с които никога не преспах
 знаеше как търсех думите из себе си
които лаеха..побеснели кучета
късаха плътта ми
пак и пак и пак
хранеха ме със забранени лотоси
и хляб
казваха ми вярвай вярвай
и аз раздирах кориците на самотата си
забравях постланите надежди
оставях опънатите струни на времето
да режат на малки болезнени късове
съзнанието ми
целувах макове цъфнали под сърцето
на една уморена вечност
и вярвах вярвах 
 

а ти гледаше театъра на смъртта ми,дорийн
чакаше да се случи сътворението
да се удавиш в синята луна
изтекла изпод пръстите ми
и да си щастлива 
 
никога не порастнах дорийн
само очите ми страрееха под заспалия дъжд 

не съм ти обещавал градина с рози,дорийн

ти е тази градина, Куин? Имаш си такава прекрасна лагуна. Виж - в нея думите се къпят от смисъла си и след това се обличат само в пожеланото...

-------------
Боже ... тая лагуна звучи като тригуна. И мирише като нея! Кажи на Дорийн да не се сърди, плс .

love***

целувам твоето " само очите ми страрееха под заспалия дъжд".

Doreen snae mnogo dobre:))) i ne se surdi,hih

celuvam te,nada:))

Джази, Джази, Д ' Жази !

:)

Ju:)