дантеленият ми сън фей

в който шапката ми пътува на север

и краде френския акцент на буквите ти

в такт от балетен спектакъл

краката ми са крехки стъклени окончания

рисуващи по заледенета повърхност на очите ти фигури

заключили между сплетените си ръце

една пълна луна

една любов

едно небе

в което дантелите плуват

и косата ти е бяла бяла

и пантофките ти влизат тихо

познали сребърната нишка

онази граница от мен

в която имам глас

а разредените вдишвания на плътта ти

палят сухата ми кожа

и късат всеки мимолетен спомен за студ

лъхнал от портата на времето

дантелено

всеки път когато оставям шапката си на север фей

знам,че те сънувам