в тишината на клавишите

Meine Liebe

безкрайна симфония

вурст

горчица

препечени късове бял хляб

идвам при теб

сантиментално простряла ръце

над мушама с жълти лалета

залези над планините

Шуберт Във Вените

Meine Liebe

в твоя свят нямат лица истините

отглеждаш сълзите ми

единствения път

към мен

късаш минало  на парчета

вурст

горчица

трохи от носталгия

Само за теб – казваш и вярваш

а аз съм принцеса която заспива

повлякла в съня си

коса

нож

и вретено разбира се

Meine Liebe

онова елегантно начало

на една безкрайна симфония

единствения път към мен
 

спя тихо в ръцете ти