нека целуна очите ти,ангелче

легни на рамото ми

остави ме да ти разкажа приказка

преди да се роди луната

дъжда целувал дълго тишината

и с пръсти нарисувал кръг

сложил сребърни усмивки

тъга и няколко сълзи

после завъртял часовника обратно

и тръгнал по света

тишината се усмихнала след

часовете и спряла да боли

звездите кротко мигнали

и спрели да шептят

после вятъра погалил

нежно техните следи...

много дълго ли разказвах,ангелче

хайде,погледни-

прозорците за тебе са отворени

полети
....................
...................

объкаността на нещата

е само понятие,ру

няма много страст в качамака

нито в буркани с компот

като казвам-задушавам се

не винаги искам да отворят прозореца

копнеж по дъжд

или смътни жълторозови щрихи

или само смях

е онази част от щастието

която пропускаме понякога

взрели поглед в мръсната мивка

в лицето на утрето дето все чакаме

в лицето на нощите дето не се случваме

има изход понякога

но той не е 18 метра по-надолу

или греша

остави ги сега приказките

дай да сме нежност

извадена от чекмеджето

проядена,разкъсана,гола

сведена до акорди плюшено мече

и капка мартини на свечеряване

                                                                                                  to Ru

my first time
е изпълнен със същата нежност


към теб...

you know

нищо не ноу, ю ноу)))
Като некакъв Сократ се изразих, баси))

love you

те

с това продължение е още по-разнебитващо...чувствам се...
по средата на моите (2) крайности...
ънбеливабъл си, бейб

п.п.
Толкова подаръци наведнъж, че...утре ще ти кажа.