половин час съм нищо

после протягам крака по дупките

и заставам на обратно

всеки път когато нещата се скапват

в началото стои някакъв много скъп

телефон

връзката се разпада

мълчи 245 дни толкова успешно

като опит за рекорд

а аз си сменям лака за нокти

и се правя че участвам в действието

под друго име

Окей

коронката се получава есктра

финоизящна

по фасадата влиза в линия

смачквам тишините си на топче

целофанен Линдор

баси готиното

не мога да видя никой

извън съм около половин час

няма да продължа дълго

само още 245

дори не ми остава един ясен отговор

този път крачките не стигат

някой продължава танца вместо мен

когато нещата се скапват

все стои някакъв незададен въпрос в началото

недоумявам какво точно става

или какви са нещата от живота

преди лягане и след ставане

всичко отива по дяволите

крия се

зад сенки

несъществуващи

половин час

после съм същата

с много леки отклонения

с акцент

от незачената логика

нищо

Що обеси момичето?
Нищо. Понякога сме слепи за повече. А на ЗЕмята има всичко, от което имаме нужда.
Мразя смъртта.

музика вики....
велика

Ок, и сега как да забравя дървото? или да го сънувам всеки ден?
Не, че няма да се справя, ама не го харесах така.

Айде, ше слушаме музика. Щом си рекла.

в стъпките по белезите

...
велика е